Няма път, по който не вървях,
потъвах в сиви дни и в хиляди очи горях.
Във грях замръзвах и се раждах,
в лед живях, във плен, умирах всеки ден.

В безкраен кръг животът се върти,
в безкраен кръг от хора и съдби,
оплетени в едно безмислено защо.
Защо живеем цял живот? Защо?

Няма рай, няма и ад,
и друг живот назаем няма как да взема
и вървя без страх към своя път последен
сам в дъжда със теб във слънчев ден.

В безкраен кръг животът се върти,
в безкраен кръг от хора и съдби.

В безкраен кръг животът се върти,
в безкраен кръг от скитащи души.

Защо живеем цял живот? Защо?

В безкраен кръг животът се върти,
в безкраен кръг от хора и съдби.
В безкраен кръг животът ни плени,
в безкраен кръг от скитащи души,
оплетени в едно безмислено защо.
Защо живеем цял живот? Защо?

Ренегат, В.И.®